Последният ураган...

              на капитан далечно плаване П.Софийски

Измина много време оттогава,

а тъй като животът е от спомени –

понякога сам искам да забравя,

но те се връщат: канени и гонени...

... Започна всичко някъде приве́чер,

избухна като „бо́жи гняв“ – внезапно,

разбрахме, че е корабът обре́чен

в пространството, до  скоро необятно...

С нощта безкрайно бурята усили

стихийните си пориви ужасни –

в каютите се бяхме  „укротили“

проклинайки съдбата си злощастна...

За пръви път видях и Капитана

на мостика замаян да се кръсти,

в Стихията загледан – разлюляната

молитвено присвил смирено пръсти...

Величествено беше там застанал –

с една ръка държеше си лулата

и като стълб изваян от стомана

от упор предизвикваше Съдбата!...

Общувал си е с  мъртви капитани

в стихията беснееща загледан,

той преживял бе много урагани

и знаел е, че този е: последен

... и с Вечността навярно е общувал...

А стар моряк във буря ли се кръсти

разбираш, че легендите не струват –

и никой вече няма да възкръсне!...

... Край него се въртяха черни птици

и демони родени в  урагана –

такава е моряшката традиция:

със корабът потъва Капитана!...

03.08.2021./Едно време в Океана