Животът ни просмуква като гъба
и в своя край красив е като есенни листа.
Чертите ни старателно поръбва,
на младостта широки прави тесните сита.
И дните ни през тях внезапно падат -
до вчера галопирали по лятото коне.
До тук да оцелееш само трябва
не малко пъти да ти пука. Повечето – не.
© Камелия Виденова Всички права запазени