28.08.2023 г., 10:33 ч.  

Повехналата роза 

  Поезия » Любовна, Философска, Друга
5.0 / 4
399 3 5
В мрачна нощ, сред горски лес далечен,
висока кула се издига в тъма.
В нея, окован с верига, бесен
звяр лежи ранен, облечен в самота!
До него, в стъклен похлупак покрита,
черна роза с повехнали листа!
Част от тях опадали са вече,
други крехко се крепят, но докога?
Тази роза не е просто цвете!
Тя е символ на човешката душа!
А пък звяра нявга бил човек е,
потънал в скръб, отлъчен в самота! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nebula Всички права запазени

Предложения
  • Във моите ранни и слепи недели, със твоите бивши и нови любови ще мерим на глътки секундите спрели, ...
  • Няма време! Прегръщай! Сега! Няма време! Целувай! Веднага! Утре пак ще е ден за тъга. ......
  • Днес всеки ти е чужд - последно време със хладно наметало те намята. Под шапката на този свят залита...

Още произведения »