Спомних си онзи Осми декември
преди много години.
Бяхме студенти тогава.
Бяхме щастливи.
Толкова много сняг -
направо откъснати в планината.
От белотата нищо не виждахме.
Бяхме с наши познати –
все като нас млади
и в някого влюбени,
и като нас в чуждата хижа
под Снежанка изгубени.
Ние, жените, приготвяхме обеда
и вечерята.
А пък дърва за камината
носеха кавалерите.
Ала каква ти камина –
горе в стаите беше тъй ледено,
че водата на ледена буца
превръщаше се в легените.
И със това оправдание,
гушкахме се двамина.
Колко пъти се любихме, помниш ли!
Как не изстинахме!
Хич не ни се излизаше,
даже когато с китарата
(помниш Ванчо, нали?),
със Висоцки припяваше.
Помниш Лили и Евето –
бяха с техни приятели.
Ами Боби и Каменчо
как напразно се мъчеха
да подкарат колата ни?
Бяхме на сто километра
откъснати от шосето.
Днес своя Осми Декември
празнува детето ни.
© Павлина Гатева Всички права запазени