Стенеше вятърът буйно в забрава
и пишеше писмо на непознат,
шепнеше с листата на горската дъбрава,
издигаше из под земята подвиг заровен и свят...
Че тук преди повече от век-
рамо до рамо, човек до човек,
обягряна земята е с алена кръв
бидейки може би последната стръв-
тук на върха, който ще да остане завинаги пръв!
Останал със последни сили да натисне спусъка с пръст
не от жажда за слава и не от жажда за мъст,
а само да спаси Светия кръст... ...