27.04.2011 г., 18:38 ч.

Прахът от хербария 

  Поезия » Друга
637 0 0
Някак неусетно отмина твойта любов.
Подреди ме в хербария на женските образи
и се втурна в джунглата на лов
за нова тръпка, подклаждаща огъня.
Погълна те пламъкът и след сто луни
вулканът изхвърли те - стенещ,
не знаеш какво те боли,
не знаеш дали още живееш.
Късче по късче събираш деня,
но бяга последното утре.
Малко парче от една самота се отчупи
и надеждата блесна! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??