5.09.2017 г., 10:00 ч.

Прашинка 

  Поезия » Философска, Друга
4.8 / 5
452 0 2
Светът ми изглежда огромен
(той целият с мрак е постлан),
обвит е от дяволска пепел,
окъпан е в истински гняв.
Вселената, странно защо ли,
е просто прашинка за мен,
прашинка,
обвита от тайни,
по-ясни
за мене
от ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Предложения
  • — Художнико, каква е любовта? — Не питай мене. Вгледай се в портрета. — Жена с невероятна красота! С...
  • Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...
  • Бих плакала за теб, любов, във черен креп се бих завила, но ти, жестоко божество, отне ми младост, з...

Още произведения »