Ranrozar (Стойчо Станев)
629 19128
24.10.2019 г., 10:13 ч.  

Празникът на костенурките 

  Поезия » Друга
214 7 22

 

     на Петко Найденов 

 

 

О,как се смеят костенурките!

Докато свършат:

току-виж,минали векове.

През цялото време-

някой прави революции,

открива неоткрити неща,

народите сменят религии,

водят войни

в името на богове

и безбожници;

армии защитават интересите

на тези които плащат;

светът прекрачва ери и потопи

през епохи земетръсни...

А те-костенурките,

все така се смеят-

хълцайки от възторг,

че са живи свидетели

на прехода към Истината:

без да се натрапват

с нагласени истории.

 

Не е ли време за пиедестал

на тези, които бавно се смеят?

 

Все още се смеят костенурките...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и оценката, Гавраил!
  • Много философия и естетизъм в този алегоричен стих.Мъдрост и прозорливост съчетана с мерена доза ирония.
    Поздравления!
  • Благодаря за коментара и оценката,Ангелче 13!
  • Да можеха и хората да преминат с усмивка този земен живот! Поздравления, Стойчо!
  • Празник е поезията ти Стойчо!
    Поздрави!!!🐢🐢🐢
  • Благодаря ви за вниманието и коментарите Красимира,Лидия и Георги!
    Приемете моите пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Лошото е когато заплачат...
    Поздравявам те.
  • Защо не бяхме костенурки, за да станем "живи свидетели
    на прехода към Истината" Много философия блика от всеки стих. Караш ни отново да се замислим, Стойчо!
  • "Дао научи костенурката на постоянство и затова тя върви по-бързо. (Изминава си пътя за 700-800 години), а чoвекът се движи мнoгo бaвнo, зaщoтo нe e поcтoянeн." Поздравявам те за тематиката и нейното поетичното търсене, Стойчо!
  • И аз благодаря за прочита и оценката,Роби!
  • Чудесен стих, Стойчо!...И ирония, и философия на едно място!...
    Благодаря за удоволствието, Приятелю!...
  • Предоставям на творците и читателите да разсъждават...
  • Абе, и аз мислех за даоизма, но ми се стори по-откровено, отколкото даоистките дълбоки виждания.
    Съгласен - българско сплитане на конфуцианство и даоизъм.
  • Благодаря за оценката, Мариана!
  • Благодаря ви Росилина, Пепи и Георги, че оценявате философски стихотворението!
    Привърженик съм на Лао Дзъ и Конфуций и не се съмнявам, че са висока летва от морално естество!
    Приемете моите приятелски поздрави!
  • по-скоро стоически... или мазохистически... 😅!
  • Направо звучи конфуциански!
  • добре все пак да се смее костенурка,
    че ако до теб в леглото захърка...
    😅! 😅! 😅!
  • Е, това е поглед от всемира, хвърлен от еони разстояние! Костенурките на времето носят галактики върху корубите си и дори забравят за товара си...А понякога се смеят земетръсно! Мъдростта им ще постигнем ли?!? Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря ви за вниманието и коментарите Розали,Младен и Деница!
    Опитах да вложа иронично звучене на стихотворението.
    Ще се радвам ако съм успял да погледна на света от друг ъгъл. 🤔
  • Обичам костенурките, но ние вървим и по скорост, и по продължителност на живота, и по НЕусмихване точно в обратната посока.
  • Ами да, ще се смеят и още как. А заедно с тях се смеят също гарваните и орлите, и ще ръкопляскат с крила над целия този човешки цирк и суета. Темата е много благодатна, Стойчо и си я предал отлично, за което те поздравявам!

    П.П. Аз също съм застъпвал тази тема, макар и по малко по-различен начин, в стихотворението си "Всичко отминава, аз оставам":

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/vsichko-otminava-az-ostavam

    а също и в "Сен Жермен":

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/sen-jermen
Предложения
: ??:??