Много бързо върви към края следобед
и пред мен в залеза почива си хоризонта...
Ръмженето на този стол, нарушава мълчанието
и нежен бриз по клоните на дърветата,
връща ме към живота, който ми е по съдба...
И докосва ме, изпълва празнината...
от преди, когато живях, за да умра...
но се събудих за живот и този път...
наистина ще живея, дори да умирам...
В този красив залез, в тези червени цветове,
които ме целуват, които ме галят и ласкаят
докато слънцето пада зад планината.... ...