16.11.2012 г., 13:38 ч.
Празнота
514
0
1
Като последното листо,
което с вятъра се бори,
душата вече сили няма -
сама със чувствата да спори.
Едно след друго я напускат
и за последното отчаяна -
държи се здраво, но и то
оставя я - съвсем окаяна.
От тайни в себе си разпъната,
изправена пред празнота,
душата със надежда чака
да я докосне есента - ...
което с вятъра се бори,
душата вече сили няма -
сама със чувствата да спори.
Едно след друго я напускат
и за последното отчаяна -
държи се здраво, но и то
оставя я - съвсем окаяна.
От тайни в себе си разпъната,
изправена пред празнота,
душата със надежда чака
да я докосне есента - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Теодора Петрова Всички права запазени
Предложения
-
-
Пореден ров. Пропадане и плач. Измамена илюзия за щастие. Животът - присмехулен, стар палач, пак зъб...
-
От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...
-
Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
