Празнота

16.11.2012 г., 13:38 ч.

Поезия » Друга

480 0 1

Като последното листо,

което с вятъра се бори,

душата вече сили няма -

сама със чувствата да спори.

Едно след друго я напускат

и за последното отчаяна -

държи се здраво, но и то

оставя я - съвсем окаяна.

От тайни в себе си разпъната,

изправена пред празнота,

душата със надежда чака

да я докосне есента -

за да почувства, че живее,

че все пак нещо в нея тлее...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.