Поглеждам те. Очите ти лукаво

се взират в мене, докато мълчиш.

И нека да си кажем тук направо:

с грима си няма да ме заблудиш.

Умора от зениците наднича

и паяжини бръчките плетат,

и може да си с рокля на момиче,

но нишки сребърни косата ти красят.

Осъждаш ме със погледа си строго

за славата пропусната, за всяка

сълза зарад' изгубена любов.

Да върна миналото днес не мога.

Затуй кажи ми, огледалце в мрака,

ще бъде ли щастлив денят ни нов?