Предмемоарно...

Есен подранила ме облъхва,

във листата Слънцето трепти

Вятърът в баира се задъхва –

въздухът ухае на мечти:

– някъде оттатък хоризонта

има Път до днес не извървян

и Любов навярно, но не помня

по какво да я позная там...

... Може да е в образ на момиче,

или е в разцвета си Жена,

може на Богиня да прилича:

с гръд разкошна, с обли рамена?...

– Може да я срещна в тиха вечер,

или в кръстопът на Ветрове?...

– Може да върви към мене вече

тя и първа да ме назовѐ?...

– Може нейде пред загаснал огън

тъжно да разравя пепелта

и със упование във Бога

да реди молитви в мисълта?...

– Може тя с тържествени фанфари

и да ме посрещне със парад...

...Но преди да пишем мемоари:

трябва да е млада!...

– Да съм млад!...

11.09.2010.