28.09.2020 г., 0:50 ч.

Престъпното, което се прощава 

  Поезия » Друга
474 7 3
В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи,
умислен в мекотата на гнездото,
от истина единствена тежи,
пиян като светулка от живота.
Тогава оправдавам лудостта
на топли от докосване китари
да пречат на звездите да приспят
виновните за всички звездопади. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...
  486 
Предложения
: ??:??