Приличам на себе си – бяло платно.
Ветровете рисуват по мен.
Ти ме преследваш, а те ме отнасят,
протягаш ръката си, гонейки ме...
Черно глухарче – откъснат рефрен съм,
вертовете в хармония ме носят към теб.
И ни срещат, a студът, вселил се във мен,
прогонва те нежно, с дъх на букет.
Приличам на себе си – хладна пустиня.
Виновно раста с милиметър на ден.
Очаквам да стоплиш студа, настанил се
дълбоко и вече почти слял се с мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация