Приличаш ми

Приличаш ми на сбъднат сън,
на нечия надежда във душата,
на блъскащия вятър вън,
на огън парещ сетивата.
Приличаш ми на болка без причина.
На чакащи очи в в дъжда.
На шепа пясък в сухата пустиня -
разпръснат глас във вечността.
Приличаш ми на име, без лице,
на маска златна от съдбата,
на рев от молещо сърце,
на рана гнойна в добротата.
Приличаш ми на ангел
без криле -
на падаща мъгла в гората,
на път през страшни часове,
на демон търсещ светлината.
Приличаш ми на капки свобода,
на детска радост под дъгата,
на струна раждаща звука,
на скъп, любим приятел.