Метна примката си времето...
16-годишни... все сме...
Да приемем не искаме – вече сме други! –
обрамчили проблемите, отгледали деца,
но пред страха останали безпомощни...
До точката необратимост – като шамар –
звучен... отрезняващ... през нови хоризонти...
Няма грешка –
не бъркаме сълзите с блясъка в очите.
А премълчаното стои на дъното...
Като предупреждение.
*** ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация