8.08.2018 г., 1:16 ч.
Принцеса на Екзюпери
Колко излишно е да гоним слънцето винаги!
Може на сенките да им поникнат рога.
Знам, светлината омайва с поглед невинен,
но заслепява и слепия всичко това.
В малкия тайник реалните фотоси смигат,
имат си име и поглед, и глас.
Сякаш и в тъмното сън им не идва
с малка планета, вулкан и овца.
Само сред болка и време, отдавна отчаяно,
пътят ни с къса юзда изгрева ще държи...
Лисицата питомна щом ти се стори прошарена,
усмихни ѝ се, мой Екзюпери!
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви, приятели!
Доче, всеки път ме изумяваш! -
"В малкия тайник реалните фотоси смигат,
имат си име и поглед, и глас"
Не остаряват героите в детската книга
само читателят вече е беловлас.
И през диоптрите на очилата
става реален магичния свят.
Вечер и утро си сменят местата
страници - листи кръжат в листопад...
Омагьосваща поезия!! -
Магьосница си ми ти, магьосница!
-
Не всеки може да общува така с Екзюпери...
Успяла си, Райне! -
"Принцеса на Екзюпери"!!!Слънце и сенки с рога!!!Да, приказно е, но от онези приказки с много цветни живи нюанси. Благодаря!
-
Симпатично и приказно. Чудесно е Райна! Поставям в Любими.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поклон пред перото ти, магьоснице!...