Потребна ми е чаша чай на този свят...
Чаша чай, кора от мандарина
човек отсреща-приятел, или брат
и една запалена камина
Той ще ме види. Знам че ще ме чуе
Ще ме изслуша, с мен ще помълчи
защото иска, не защото трябва
До мен ще бъде да ме утеши
Защото ме обича с мен остава
Да бъде с мен през бездни самота
Не ме оставя не защото трябва
а за да е другар във трудността
И нищо друго вече не е важно
Щом имаш приятел силен си докрай
Разбираш сам, че имаш просто нужда
от две горещи чаши силен чай
© Росица Георгиева Всички права запазени