1.09.2021 г., 22:11 ч.

Призив към онова в главата ми 

  Поезия » Философска, Друга
613 1 2

Призив към онова в главата ми 😑🔫

 

 

Разболей ме докрай, докато не се свърша

Извий ръцете ми, чак костите да изскочат

Разкървави ме така , че да не се избърша

Изкарай всичките ми сълзи, за да ги лоча

 

Пребий ме, пречупи ме, не ме възкресявай

Адски ми писна душата ми да изнасилваш

Бъди изрод и за последно се забавлявай

Но спри крилете ми със страх да затискаш

 

Психопат да беше, досега да си ме заколил

Границата на садизма ти е като окръжност

И религиозен фанатик така не се е молил, 

както аз да се спася от твоята безбожност

 

 

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами наистина мисля нещата, които пиша, макар и да са метафори... Смисъл често си мисля, че смъртта и пълното унищожение са единственото спасение от вечната агония да живееш с демони в главата... Благодаря за коментара! 💙
  • Напомняш ми на Квазара… само надявам се не мислиш наистина така. Но пък ме кефят някак дръзките думи и хъса, с който звучат. Ама пак повтарям, дано не мислиш наистина така. Пък ако мислиш - пробвай да си поговориш с него и виж дали има нещо да каже, често потискаме разни работи, аз самият бях изненадан колко неща съм потиснал като по едно време се видях принуден да ги разкрия наяве и да се справя с тях. 😊
Предложения
: ??:??