22.06.2018 г., 19:01 ч.

Призракът, седнал на рамото ми 

  Поезия » Друга
494 8 11
Не си ми обещавал звездни блясъци
и кошници с вълшебно плодородие.
Крилете ми старателно подрязал си,
а глътката обрекъл на безводие.
Препъвам се във твоите приумици.
Слугувам на баналните ти дяволи.
Усмивките ми вече са оскъдица...
Къдриците от напъни- изправени.
Желая да си тръгна в безизвестното.
Погребала и вяра , и мечтание.
Спасените изгряват като месеца.
Звездите не живеят с подаяния. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??