Душата си продадох. На безценица.
На дявола. Че друг не я поиска.
В затвора ми от плът да бъдеш пленница.
И грубо те прекърших. И го исках.
А времето - за тебе бич остана.
Ала по моя гръб. Че тъй е лесно.
Та аз самият станах жалка рана.
А в здрача ми и ти не щеш да блеснеш.
Да пия ли? Не ми помага вече.
Сълзите само стават по-горчиви.
А аз потъвам в гибелна обреченост,
замаян в мислите си уродливи. ...