Проклет да е тоя ангел,
дето ти хвърли сърцето на пътя,
че аз се спънах и го намерих
и оттогава му бера грижа,
и не спя да те мисля,
е, хайде - така било писано,
чакам само другата –
да се изгуби, да те намери,
да й видя очите червени
от плач и недоспиване,
да разбера, че ще те пази,
че моята работа е свършена
и да си отдъхна, когато
я чуя да казва:
„Проклет да е тоя ангел...”
© Мадлен Аспарухова Всички права запазени