ПРОЛЕТ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Сутринта без знак по тъмно ставам –
като стар мъдрец от Древен Рим,
който е презрял пари и слава,
и живота, скрит под розов грим.
Сутринта – смирен, зората срещам
със спокойно биещо сърце.
Всеки светъл лъч е свещ гореща,
галеща с фотонени ръце.
Всеки ден е шанс, дарен от Бога,
да съм малко по-добър от вчера,
да вървя напред със стъпка строга ...