Земята е за ласки зажадняла,
и чака своя развигор-южняк.
И като влюбена трепери цяла,
изсилва се напред и спира пак!
С мечти за пролетните звездопади...
От дъждове - измити небеса...
Очаква пролетните изненади,
със Изгриви и утринна роса...
Очаква свойте птички и щурчета.
Поля с пшеници тежки и цветя.
И детските прегракнали гласчета,
и небеса от нежна синева.
Жадува тя за ласкави десници
и хората за нов живот зове!
И търси само влюбени зеници,
загадките на нощното небе!
Земята е за ласки зажадняла
и чака да прегърне Пролетта!
От нетърпение е отмаляла
и като струна чака песента!
© Христо Славов Всички права запазени