Пропадам.
Дълго и безгравитационно.
Рея се.
Като листо, оставено на вятъра...
Губя се от себе си.
Дори диханието си не усещам.
Не чувам мислите си.
Не виждам светлина...
И когато вече ме няма –
ми просветва "измама"!
Няма такова нямане, няма!
Преродена душата възкръсва ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация