juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
7.05.2008 г., 7:44 ч.

Прошка 

  Поезия
639 0 9

Прошка

Заслужих навярно греха си,

(безгрешните може би плачат),

забравили сладката прошка,

която изпълва те с святост.

Разкъсах гнева си със зъби,

вкусът на кръвта ме опари,

поисках от мен да изчистя

порочно заспалите твари.

Изкъпах се в кратки молитви,

(забравила бях да се моля)

и сякаш тогава почувствах,

че пак съм на себе си своя.

Запалих изгаснали свещи

във храма на моето тяло,

прашасал и някак запуснат,

намерих да чака олтарът.

И аз се поднесох, а чезнеше

зад мене пак сянка на минало...

Когато отворих очите си,

простеното вече умираше.

 

 

 

 

 

 

 


© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??