RainaVakova
431 2780
21.04.2020 г., 13:28 ч.

Простете на поета 

  Поезия » Друга
693 10 14


Простете на поета, не мълчи
еднакво пред страстта и суетата
и целият му ужас си личи,
когато си намества очилата...
На болката в отчаяния вик,
под тежката за лудостта корона
по-често той е глупаво открит,
отколкото приличен и престорен.
По-верен е на думи и мъгли,
защото те не му изневеряват...
и сам се трогва, сам благодари
на музите, и често им прощава.
Навярно одите на радостта
подхождали му биха като знаме,
но всичките му смърти се въртят-
мушици върху нощната му лампа.
Ненужни като статуи от лед
топят се откровенията в думи.
Изваденото приживе сърце
осъмва в своята самоприсъда.
Простете на поета смелостта
да чувства вместо грешници 
и праведни,
единствения изход от смъртта,
сънува ли, на път ще го направи.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви от сърце!
  • Браво, Райне!
    Навярно одите на радостта
    подхождали му биха като знаме,
    но всичките му смърти се въртят-
    мушици върху нощната му лампа.
  • "Изваденото приживе сърце
    осъмва в своята самоприсъда."!!!
  • Поетът знае, че и той е грешен
    и никога не хвърля първи камък.
    Душата рони сълзи подир смешките,
    а с думите лекува самота.
    Изпълва празноти, прескача граници
    римуваният свят по-малко сив е.
  • Поздравления за стиха ти, Райна! Хареса ми!
  • Благодаря, Лиде!
  • Това са поетите! Извайват своята "самоприсъда". Адмирации за прочувствения стих, Райне!
  • Благодаря ти, Иринче!
    Спокойна да е вечерта ви.
  • Много точно описание на поетичното сърце.
  • Благодаря ти, Георги за вниманието и добрата дума.
    Благодаря на всеки за прочита и отделеното време !
  • Хубаво.
  • Дени, Мари, Иван, благодаря ви, приятели...Творящи и вдъхновени бъдете!
  • Много е силно! Поздравления, Райна!
  • Чудесно е.
Предложения
: ??:??