Жената е създадена от боговете,

да бъде нежна и щастлива.

Днес е майка и жена красива,

понякога по-силна от мъжете.

Нежна като пролетно цвете,

с топла майчина гръд,

в обятията близко до сърцето

приспива нежно своето дете.

Загърбила бе младостта,

заради щастието на нейния съпруг.

Сега утеха търси да намери

в прегръдките на някой друг.

Дори когато животът и се промени,

тя бе силна, като буря в нощта.

Сърцето още и кърви,

но намира сили, пак да се усмихне.

Никога не сведе  тя глава,

макар, че болка късаше душата и.

Не ще пречупи я съдбата и,

защото бог така е отредил.

Отговорно е да бъде майка и жена,

но в живота труден тя успя.

С болката в сърцето и мъничка сълза,

тя бе горда, че е просто майка и жена.