6.06.2017 г., 11:21 ч.

Просяк пред ЦУМ 

  Поезия » Гражданска
5.0 (4)
407 3 6
Опрял чело на тротоара,
превил гърбината на две,
един живот във дреха стара
наум без сълзи си реве.
И този просяк в късна доба
стои на подлеза пред ЦУМ.
И сигурно проклина гроба,
във който вижда се наум.
Жълтеят дребните стотинки
В кутия бяла от картон.
А във съседните градинки
живота пее с ведър тон. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....
  • Какво ми трябва, за да съм добре? Приятели, едно сърце, китара... Очите на доброто ми дете, ръцете н...

Още произведения »