Докога да изчаквам за края си?
Ако никога той не пристигне?
А надеждата тъжно ухае
като цвете в сърцето затиснато.
Под самотни години тревожност
валс танцува сред облия спомен.
Не загива – изсъхва безпомощно
в меки страници с топли въпроси.
Докога да погубваме себе си?
Пак побягваме в облачна лудост.
Но мечти под звезди и победи
съхраняват се, бледи и чудни. ...