14.02.2013 г., 15:06 ч.

Прозрение 

  Поезия » Друга
515 0 6

ПРОЗРЕНИЕ

 

Нещо става с мен напоследък...

Притъмняло е в мойте очи!... 

Всъщност няма по-страшно проглеждане

в миг, когато угасват лъчи

и наивните сини илюзии

се стопяват една по една!

И боли ме!... Чак до безумие!

На света си оставам сама...

 

14. 2. 2013 г.

Стара Загора

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,
    Дани,
    Жани,
    Мишо,
    Чоно,
    Коце!!!
    С удоволствие приемам и шамарите и прегръдките и топлите ви думи, щом са от сърцата ви!...
  • Не си сама! Твоята хубава поезия и приятелите ти са с теб, Тини!
  • Ей, съгражданче, не така! И аз като Жани ще направя...пък ми е и по-лесно! А, стихът е много добър! Поздрав!
  • Прегръдки, Хриси!
  • А, шамари...
    Ей, сега ще ти цъфна пред вратата пак и ще видиш
    Иначе стихът е хубав, тежък!
  • Болезнено прозрение...
    Силно и стилно стихотворение...
Предложения
: ??:??