Усещане се долавя в дните. В нощите желание се разкрива.
Нещо очаква себе си да доизпълни, думи неизказани чакат
шепота си притаен - огън от неотминала искра,
скрита зад завеса от мъгла.
Дължимото да се даде очаква, физическият свят
се оказа празната хазна.
Душата освобождава се в съня!
Там, където предметното не важи, условията са излишни
и в тези пространства и светове няма лъжи.
Само тялото е константата...спира слуха,
замъглява погледа, заглушава гласа.
Път пътува, изминава - душата се връща с белег от света ...