13.07.2023 г., 8:40 ч.
Пълзя към светлината
По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървави меса
бележат пътищата ни, като мастило.
Голяма част от нас са вече голи,
че банките са без сърдечни съдове
и няма как със сълзи и сополи
да заплатим натрупаните дългове.
Но пак по някаква система си живуркаме
макар, че формулата й не е открита...
Във нея хиксът е обект на духане,
а другото... е скрито от очите...
Довиждане от мен, че ще пълзя
след залеза, за да настигна слънцето.
Оставям спомен, кървава следа,
че буден съм... а пък живея в сънищата...
04.08.2019.
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Днес съм с ''философската'' си глава. Вчера бях с просташката. Сменям ги за разнообразие - хахах...
Спирам!'
П.П. Нали споменах, че съм шизофреник. -
Правил ли си по-дълъг анализ свързан с творба, Димо?...
Въпросът ми е полушеговит, няма нужда от отговор.
Иначе ми стана приятно, че толкова време и размисли си отделил тук. Това няма как да го отрека.
Благодаря сърдечно. -
Има три типа хора: земни (плътски), душевни и духовни.
Първите са успешни в земните дела - работяги се, много неща им се отдават, но са общо взето с внимание изцяло насочено в земното.
Вторите са творците - поети, художници, артисти, певци... хора на изкуството. Често пъти изкуството ги кара да изпитват особени чувства - наричат ги ''възвишени'' и често ги бъркат с духовни. Но тези чувства са базирани на изострена сетивност и човешки емоции - еуфория, радост, възхита...и т.н. Всичко това е ''чувственост''. Душевните хора са чувствени хора и силно емоционални. Затова обичат да творят и говорят за чувствени неща.
За духовните ми е трудно да говоря. Те са рядкост в днешно време и не изпъкват с нищо особено. Най-често са невзрачни и почти незабележими. Носят си кръста с благодарност и търпят скърбите които Христос е обещал на верните Си последователи. В духовния живот място за еуфория и ''чувственост'' няма. Дори е крайно вредно.
Затова в духовния път не се ''лети'', а се ''пълзи''. -
Към Светлината (Небето - рая... се пълзи). Пада се, става се... а често пътят минава през ада. Тези които ''летят''... не са за завиждане (най-често е прелест).
А това, че поезията визвисява към Бога, са поетизми. -
Много яко си се изразила, Петя, мерси.
-
Не е зле, като за влачещ се плужек. 🙂
-
Зарадва ме, Ничка!
-
Помня го този стих, Гош!
Помня и как го коментирах преди, с дълбок анализ!
Поздрави! -
Мерси, Влади.
Иначе, заради използвания речник, за мнозина това ще е някакво недоразумение, но вече съм свикнал.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нямаше как да си премълча...
Иначе и аз не съм настроен за коментарен влак.