Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.
Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...
Тъй дълго чаках неговата четка
върху платно да нарисува цветната наметка
с утрини безоблачни и залези от злато,
с бели маргарити осеяли богато
уханното поле и нивите зелени,
билки лековити, макове червени...
И ето, весело ми стана. Някаква забежка
между облаче и вятър в луда въртележка.
Ту дъжд изсипе се, ту слънце жарко.
Прескача локвата детенце малко ...