ако се върна
и аз като зимата
за онзи ажурен шал
върху клоните
изтънял
прокъсан от белота
в дупките му
свили гнезда
мълчания
ще трябва да заваля
и аз като зимата
за последно
сутринта
на първи април
с едри флокули сняг
мокро
тежко
нетрайно
безсилно
ще трябва да се стопя
и аз като зимата
по обяд
на първи април
усмихната
почервеняла на върха на носа
и аз като зимата
на прага
преди да ме вземе
слънцето
© Павлина Гатева Всички права запазени
Поздрав!