Към път непознат
сега отправям се аз.
Посока може би грешна,
може би вярна?!
Път, от който светлина
погледа пронизва ми.
И тласка ме, тласка
неусетно аз към нея да вървя.
Какво ли иска тя?
Може би пътя аз
без страх да извървя,
до нея сега.
© Надя Стоянова Всички права запазени