Сред скалите на брега в буря могъща,

В последните мигове на огненото кълбо,

Отпиваме ние финалната глътка

От нашето младо и наивно естество.

Крилете си от злато и сребро безценни

В бурните вълни хвърляме страстно.

Тежи свободата на душите ни нетленни,

През огнено минало и бъдеще неясно.

Спускаме се двама във водите незнайни,

Сякаш спомен бледнеем във сън и мечта.

Времето се усуква в спирали сакрални,

Извира от дълбините на нашата душа.

Лутаме се в лабиринти от знание и прах,

В дълбокия мрак шепнем безгласно.

Търсим се в храмове на нашия крах.

На олтара убиваме бъдеще прекрасно.