Пътувам по спиралата на чувствата
полекичка, за никъде не бързам.
Не искам да попадна пак във лустрото,
че после кой от там ще ме измъкне?
Аз искам да живея и да дишам,
да чувствам с кожата си цветовете,
спокойно свойте стихове да пиша,
изчистила ума от страховете.
Вятър във косите ми да има,
а в очите - мънички светулки,
да изгоня от сърцето зимата
и да седна в слънчевата люлка. ...