линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
25.02.2018 г., 8:38 ч.

Радост грешна 

  Поезия » Друга
638 8 9

Онази светла прошка, дето ми остави,

нечакана, неискана, с прегръдка нежна,

заклевям я (на яве и на сън) да ме забрави.

За мен е тя огромна радост, но е грешна.

 

Гърбът ми, тръгвайки си, оглуша,

зает да гледа истината във лицето.

Ръмжеше тя, бе сякаш страшен звяр:

- Останеш ли, ще ѝ (му) строшиш сърцето!

 

Мълчах и бързах, газейки страстта,

да стигна там, където разумът ме води.

Далече, по-далече, преди любовта…,

а ти намери дума как да ми проводиш.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??