В дъното на стъклената чаша
лежи една голяма болка,
пияната душа й праща,
безрезервна мила прошка.
Глътка от лютивата й сладост
отваря и врати затворени,
вдъхнали от свойта младост,
изскачат духове поробени...
Гори и пари в гърлото пресъхнало
течност силна и магическа,
а в очите цвете цъфнало,
стихия, стара и класическа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация