27.12.2008 г., 8:32 ч.

Ракия 

  Поезия » Оди и поеми
1956 0 7
В дъното на стъклената чаша
лежи една голяма болка,
пияната душа й праща,
безрезервна мила прошка.
Глътка от лютивата й сладост
отваря и врати затворени,
вдъхнали от свойта младост,
изскачат духове поробени...
Гори и пари в гърлото пресъхнало
течност силна и магическа,
а в очите цвете цъфнало,
стихия, стара и класическа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??