Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
27.12.2008 г., 8:32 ч.

Ракия 

  Поезия » Оди и поеми
1751 0 7

В дъното на  стъклената чаша

лежи една голяма болка,

пияната душа й праща,

безрезервна мила прошка.

 

Глътка от лютивата й сладост

отваря и врати затворени,

вдъхнали от свойта младост,

изскачат духове поробени...

 

Гори и пари в гърлото пресъхнало

течност силна и магическа,

а в очите цвете цъфнало,

стихия, стара и класическа.

 

Утеха, градусова и немирна...

Вълшебна огнена вода,

боготворена си и много свидна,

давиш често ти тъга...

© Георги Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Полът мога да си сменя,
    но ракията не бих-дори за пост:"създател на света"..
    :P
    На моменти само тя може да те разбере, в други-да те развесели,
    ..и никога не те предава, самата махмурлийска тежест го е акт на отдаденост и лоялност от нейна страна...
    Наздраве!
  • Гоше, бъди така добър да не стимулираш спама под текстовете си - с това няма да станеш по-добър. трябва си четене. много.
  • Благодря ти че не се повлия от другите коментари.Весела Коледа и на теб.А за произведението ти ,да харесва ми
  • Виждам, че заради този стих сте си създали впечатление, че съм пияница... хахахахах, а, аз не обичам алкохол... пия бира само...
  • но за твърде кратко... дано намериш друг начин, по който да давиш тъгата си.
  • На цигарите съм твърд противник, но въпреки това благодаря за Вашето предложение... може да ги вмъкна в сюжета на следващо мое стихотворение...
  • Ей, така е понякога дави мъката, но аз ти пожелавам само да разпалва радостта ти още повече. Поздрави!
Предложения
: ??:??