На нашето дърво отсреща се видяхме,
на мястото на любовта за целувката последна,
любима моя, сладка моя, знам, че пак ще дойдеш там,
на уреченото място за един последен танц.
И виждам аз, така и става,
при мене ти дойде,
но оставяш ми ти, мила,
тази рана лютива.
© Никола Диманов Всички права запазени