LuluSana (Румяна Маринова)
154 66
30.04.2020 г., 12:12 ч.

Ранената пеперуда 

  Поезия » Друга
921 1 2

На розов храст разкъсах крилата си.

Дъжд обилен намокри душата ми.

Вятър отвя мислите ми в незнайна посока.

Буря прекърши летежа ми.

 

Цвете ми отказа подслона си.

Калинка гръб ми обърна.

Облак от високо се смееше.

А Слънцето, дори не успях.

 

Да го зърна.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасни мисли. Тази волност на душите и на мен ми допада. Благодаря Ви, че прочетохте.
  • Докато четях това стихотворение, Румяна, си мислех за Егзюпери, който пише в “Малкия принц” : “Най-важното е невидимо за очите”.

    И друго си мислех, че душите нямат пол и възраст, те летят, летят, и търсят. А понякога просто се реят над света, свободни.
Предложения
: ??:??