Ранна есен, късно лято

Ранна есен, късно лято

още всичко е зелено,

късно вдига се мъглата

и животът се променя...

Студенеят и нощѝте,

нищо че луната грее,

а далеч са и звездите

и не топлят като нея.

Край камините на топло

Любовта се е прибрала,

Северният вятър с вопли

в клоните се приютява.

Птиците и те на завет

вече бързат да се скрият –

помнят в родовата памет

вятър северен как вие.

А когато някой, някак

сам замръкне в изнемога –

трябва да намери кратък

път в нощта към дом и огън!...

... Късно лято, ранна есен

и за равносметка време:

е, не беше пътят лесен

и не беше без проблеми,

но Животът бе прекрасен,

Любовта бе споделена,

хоризонта беше ясен,

далнината – приближена...

Охридското езеро