На хиляди парченца се разби

в утрото, в сумрака хладен 

огледалото на чистите мечти,

свидетел ням на белези и рани.

А мъката, която то видя,

връщаше се всяка сутрин посивяла,

попарваше усмивката дошла

завързваше я докато не я удави!

И стенеше в болезнени гримаси,

свикнало да вижда красота 

в лице, попарено от "щастие"

огледалото разпръскваше тъга

На хиляди парченца се разби

блестящи, ледени кристали

сребристи мечове - стрели

огледалото, попиващо страданието.

Аз днес те пуснах да си тръгнеш

с въздишките и мокрите очи

разби се в пода, без дори да ме погледнеш

не каза сбогом, просто се разби...