На хиляди парченца се разби
в утрото, в сумрака хладен
огледалото на чистите мечти,
свидетел ням на белези и рани.
А мъката, която то видя,
връщаше се всяка сутрин посивяла,
попарваше усмивката дошла
завързваше я докато не я удави!
И стенеше в болезнени гримаси,
свикнало да вижда красота
в лице, попарено от "щастие"
огледалото разпръскваше тъга ...