Исках вратата бяла да отворя
и теб, бабо, отново да заговоря!
Да имам възможност една едничка,
отново да пием следобедно кафе
сред голямата градина от кадифе!
Неуморно от сутрин до вечер
шарени цветя поливаше,
а вечер червено вино си наливаше
и мътни сълзи тайно проливаше!
Не те разбрах и в другата стая си стоях,
а когато заспивах тихо влизаше,
леко, на внучка си, се засмиваше ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
С липсата, дойде разбирането!