16.05.2021 г., 22:05 ч.

Размишления за един бор 

  Поезия
5.0 / 5
503 4 9
Сред треви и горски мъх,
сред борове - великани заставам…
Тъй мъничка, стаила дъх
стоя и … размишлявам.
С теб си приличаме. По корените,
впити като нокти в земята.
С жив дух, с длани за слънце отворени,
по които сокове напояват душата.
Приличаме си по коравия ствол,
набразден от ветрове и бури.
От белези на зараснали рани,
от дялани с ножче отровни думи… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Предложения
  • Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...
  • Бях просякът светец, измолващ грях от твоя поглед ангелски пречистен. И след душата ти нагоре полетя...
  • Когато те обичах – беше пак такава бяла, снежнобяла зима... Навън прехвърчаше измислен сняг. А аз по...

Още произведения »