8.10.2008 г., 11:13 ч.  

Разпадане 

  Поезия » Друга
471 0 3

Намерих сили
да разбия огледалото в ръката ти
и то се пръсна на кристалчета.
В парчетата - различни образи:
красиви,
грозни,
умни,
глупави,
дебели,
слаби,
млади,
стари,
усмихнати,
навъсени...
Изгубих те.
Разбрах, че твойта цялост е измислена.
Измислила съм те
и ти си се възползвал мълчаливо.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво стихо... но сякаш му липсва един пирон за финал ( Лично и неангажиращо мнение, разбира се!).
    Поздрави!
  • Калейдоскоп!
    Хареса ми!
  • "Измислила съм те
    и ти си се възползвал мълчаливо. "

    Оригинално стихотворение, познато чувство...

    Поздрави!
Предложения
: ??:??