Времето сякаш отдавна е спряло,
поради някакъв странен, измислен закон.
В черно, превърна се всичкото бяло...
душата се скита, а сърце без подслон.
Тогава се чувстваш ужасно предаден...
... всичко пред теб е вятър, мъгла.
Дом е намерило,чувството на прокажен,
а в теб за живяла болка, тъга.
И почваш да събираш прашец от луната,
с него измислена кула строиш!
Зашиваш с конец всяка рана в душата,
докато свърши конеца. Докато спре да болиш. ...