6.06.2020 г., 7:57 ч.

"Река сме с теб, частици от река" 

  Поезия » Друга
544 3 4

Бяла жажда -
много път, нежна снага.
Стоим, нагазили реката,
все още не започнала да лъже.
Ти чувстваш бягството
на срам от скулите ми.
Излиза месецът от орбита
и гъделичка
най-басовите струни на звездите,
завили се с дебели облаци.
Погалват рибите нозете ни.
За тях сме сън и празник,
термометър, роден с кардиограма...
Желаят да ги надмълчим,
а кожите ни всичко да си кажат.
Танцуващият кичур над дъха ми
отказва да се подчини на
времето.
Сега е лесно, 
до сърцето стига
дълбоката вода .
Разпадам се на концентрични кръгове.
Гмуркачи са стихиите
на всичките ми атоми.
Брегът се взира,
търси ни, 
шуми 
с високите треви,
изпраща птиците
с крилете си да ни повторят
и да измолят слънцето
за вечност.

 

https://m.youtube.com/watch?feature=youtu.be&v=xr9ZqexSk5o

 

Клипът не предшества стиха, просто е първото нещо, което видях след написването! 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Река си, Райне!
  • Четох на фона на музиката. Каквото и да кажа, малко ще е...
  • Райне, много е хубаво.
  • Прекрасна лирика!
    "Душата на природата-водата."-цитирам Деньо Денев,поет от Сливен, който в един стих е събрал възникването на живота.
    Може ли да съществува любовта без нейната основна причина-животът...
    Поздравления, Райна!
Предложения
: ??:??