РИМУВАНА МОЛИТВА
Да бях клошар пред някой Божи храм.
Да мъкна сол – пристанищен бараба.
Канавки да копая – и да знам,
че съм щастлив без грижата за хляба.
Днес щях да си свирукам със уста –
и да стоварвам таргите във трюма.
А аз какво?... Записвам – и чета
изречена от други вече, дума.
По цяла нощ римувам – смешен луд –
по-кротък от измамена калинка.
До днес от безпросветния ми труд
да бях поне спестил една стотинка.
С последните си купих снощи свещ.
Запалих я – и Бог ми се присъни.
И рече: – Цял ден тръни ще влечеш! –
защото аз живея все на тръни.
И – като гледам, всички сме така –
излъгани – от този свят ще литнем.
Но стискам пак моливчето в ръка
и пак редя римувани молитви.
Животе мой, зъл университет! –
защо са ти законите тъй строги?
Не ни направи йоги във Тибет,
макар да ни разпъваш като йоги.
Безхлебник – из незнайни висоти,
все по-далеч – с отлитащите птици,
Поетът – птичка Божия – лети! –
благословен от вашите зеници.
© Валери Станков Всички права запазени